juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
10 мар. 2008 г., 07:59

Душата ми е лято 

  Поэзия
632 0 4
                  Аз видях, аз видях как се къса нощта,

                        на парчета. Тъмносини.

                        И засвети, засвети пред мене денят,

                        пак възкръснал. От свойто минало.

                        Непокорни лъчи изрисуваха пак

                        по прозорците свойте усмивки

                        и забравени пъпки на летни цветя,

                        вътре в мен се разлистиха.

                        Като птица намерила свойто небе

                        се понесох нейде далече,

                        и дъгата, дъгата в безброй цветове,

                        оцвети ме. И бях многоцветна.

                        Като струна, погалена с нежно перо,

                        зазвънях. И докосна ме вятър.

                        И така, неусетно, сред таз синева,

                        се превърна душата ми в лято.

                       

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??