Душата ми е струна затрептяла
в цигулката на вечната любов.
Звучи красиво в тази пролет бяла,
омайва те с вълшебния си зов.
Душата ми за теб е цвят уханен.
Дарява те с дъха на пролетта.
Душата ми е чуден звън камбанен,
възпяващ храма свят на верността.
Душата ми е изворът кристален,
жаждата си ти да утолиш.
Душата ми е топъл дом отворен,
мечтите свои там да подслониш.
Свири! Свири с цигулката разнежен!
Цветът уханен, мили, откъсни!
Люлей камбаната с любов, уверен,
че Бог единствен си за мене ти!
© Генка Богданова Все права защищены