Чувствам се като хотел,
всяка вечер
разни хора идват
в живота ми.
Застояват се
вечер,
най-много две...
Оставят разхвърляно,
мръсно
и си тръгват.
Но вместо те да плащат,
плащам аз –
с късчета
от душата си.
© Donika Jelkova Все права защищены