Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
27 февр. 2011 г., 15:21

Душата ми полази 

  Поэзия » Любовная
891 0 4

Душата ми полази, а забрави,
че любовта е огън, що гори...
след тебе само пепел ми остана,
а въглени - в гърдите ми.
Но вече мина много дълго време.
И ето че било, какво било.
Не може в шепите да ни поеме
(била любов) в едно крило.
Така със времето и аз пораснах
или, навярно, просто остарях.
Тъй както тебе те обичах някога,
след тебе исках, ала не успях.
Не можех, трудно беше да повярвам ,
че може друг в едно сърце
да ме долюби и вече не очаквах
да бъда полет в две криле.
Перцето няма устрем и посока.
Накъдето вятър го отвей -
полита, после ляга на земята,
сънува песен, но не пей...
От полетите сини на крилата
останаха ми синините.
По глезените кръв, а във душата -
песните на чучулигите.

Проходих с вярата в доброто
и твърдо стъпвам по земята.
Но, тъжно и само, сърцето
сънува полетите на душата.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Душата ти е в полет - а думите ти ни докосват всеопрощаващо, Джени. Честита Баба Марта! Барона
  • някак тъжно, някак мило и много красиво...
    Джейни, сърцето полетите на душата съхранява..
    и се раждат прекрасните стихове...
    прегръщам те, сърдечно.
  • "сънува песен, но не пей...
    От полетите сини на крилата
    останаха ми синините.
    По глезените кръв, а във душата -
    песните на чучулигите."

    Душата ти пее, Джейни! Харесах Хамлетовското звучене, светлината в порива на влюбената жена...
    Красива вечер да те обсипе със звезди!
  • Нека не секват песните в душата ти, Джейни!
Предложения
: ??:??