Притихнала, душата ми се моли
на пребледнялата разплакана луна
да те загърне срещу мъки и неволи
с шала на щастливата добра съдба!
Помръкнала, душата ми се моли
под светещия твой прозорец,
да си горящия на живо спомен
за мъжка есен, посърнала от горест!
Примирена, душата ми се моли,
за обичта на досадния старик,
ако някога насън си спомниш,
усмихни се, негов звезден миг! ...