И кърви отново жалката душа,
и не знам защо, нито как...
защо отгледах аз във себе си това.
И мечтая да изкореня жалката душа...
но колкото и да мечтая,
човек без душа е просто груба дъска...
и в ръцете на изкусен майстор
грубата душа превръща се в душа...
... и кърви... и боли...
... но ангел ще се появи
и живот на дъската ще дари
и като кукла от дърво
ще се превърна в живо същество.
Ще чувствам студ и топлина,
и ще пазя своята душа...
И живота си ще посветя
на ангела, който превърна ме в това...
© Радо Стоименов Все права защищены