Забравил бях, че клоуните плачат,
но глупавият грим дори не трепна...
По него и сълзи не се закачат,
щом тъпата усмивка там му лепнат...
Ехти смехът, ала у мен е пусто
и никое лице не виждам ясно,
че болката превърнах във изкуство,
а после тя с душата ми се срасна,
но колчем огледалото сърдито
във мен през моите очи се взира,
изхвърлям с гняв усмивката протрита
и всеки път по нещо в мен умира... ...