Душата на ковача
От пламъците изход не зная,
гърчи се, гори душата,
кога и къде е краят,
овъглени, не знаят сетивата.
И бясно чукам горещия метал,
в нова форма душата си кова,
оформих я на остър кинжал,
с кинжала пронизвам и плаша страха.
С кинжала посрещам приятеля и врага,
ужасена ръката, за разликата нехае,
а че някога кинжалът бил е душа ...