11 дек. 2012 г., 18:44

Душата си отива 

  Поэзия » Другая
417 0 7

Вълните прииждат жестоки.

Небето се спуска в брега.

А вятър от всички посоки

докарва без време снега.

 

И лунна пътека до кея

разделя морето на две.

Душата си тръгва по нея

и нищо в ръцете не взе.

 

Оставя си своята дреха

във гроб до превита върба

и тръгва да търси утеха

за своята земна съдба.

 

По лунния път към небето

тя търси и свойта звезда...

И там ще се скита додето

превърне морето в сълза.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??