Душата ти безмълвно страда,

очите плачат без сълзи,

не чакаш ти от никого награда

за обичта, която подари.

Не знае никой колко нощи

стояла си в очакване, без сън,

да чуеш неговите стъпки,

съцето биело с тревожен звън.

Не знае никой колко си обичала,

и колко много страдала си ти,

да бъдеш вярна си се вричала,

а той със друга ти изневери.

Но ти си мила и сърдечна

и казваш: - "бог да ти прости"

- нека щастието те споходи,

но пази ме в спомените ти!

А ти ще търсиш любовта голяма

и когато я откриеш най-накрай,

душата ти ще спре да страда

и ще се усмихваш ти безкрай.