Душата ти сияе със светлина неотразима.
Редят се като наниз перли – бисери мечти.
Докосват те сърцето ми с искри неустоими.
И бликат от очите ми потоци от сълзи.
Дали от радост, или пак от вечна мъка,
душата ми призвана е от твоята душа.
Да полети в бъдното пространство
и да пресътвори човешките мечти.
И отново с полет безконечен, вечен,
завръщайки се в реалността – сама.
Докосната от онзи дух божествен,
разбрала себе си – променяйки света.