Душевен пламък

5 июн. 2022 г., 17:58

Поэзия » Любовная

319 0 2

Душевен пламък

Не свихме
пътища еднопосочни -
само си кръстосахме реките,
за малко радости до срочност
и бряг до бряг подпряха се мечтите ни!

Не пести мечтите си по мене
приседнал на някой нощен сън,
ще дойда в тихо сътворение
да си обичан... ще остана вън!

Повярвай, че водите ми са бистри,
ще те измия от всяка суета -
ще съм невидима магия
с тайната рецепта, да простя!

Ще остана малко не разбрана -
от залези завивки ти ушивам,
в нея моята нежност е събрана -
невидима е, но ще те завия!

Всяка нощ приспивай в лекото
с усещането, че съм там -
останала на брега в далекото
носена, като душевен пламък!