Душевен Студ

Отивам при снежното поле навън.

Не помня,

                  не виждам.

Като във сън

Вървя сред увехнали цветя

Замръзнали и мъртви под снега.

Мисля си сега

Колко студен и тъжен

е живота беден

Като снега

                   пуст и леден

Без Нея – само мрак

                                      и болка

                                                     и студ

Леденея

Няма радост

                        в отмора,

                                         наука

                                                   и труд

Само студ.

                     Душевен студ.