adaruna (Съби Седник)
74 280
28 янв. 2014 г., 22:24  

Душевни капки 

  Поэзия
5.0 / 6
1077 2 3
Затворих уморено своите очи…
Опитах се да преброя нещата, стимулиращи ме да живея…
Въздъхнах тежко със гърди, устата ми мълчи…
Когато плаче ми се, как да се засмея?
Сълзите, казват – признак са за слабост!
А, колко пъти лягат си очите мокри, а устата суха…
Дали ми носят облекчение? Напротив! Те са липсата на радост…
И показател са за вътрешна разруха…
Щом плача, явно е от болка…
Обида! Самосъжаление… Не! Не мисля, че съм инфантилен!
Защото именно сълзите ми са знак,
че твърде дълго бил съм силен… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Все права защищены

Предложения
  • СимонаСтойкова (Simone) Малка Тишина
    Малка Тишина
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Дождик
    Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Сенилга (Сенилга) Бэ О Гэ
    Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »