7 янв. 2008 г., 09:52

Душевно 

  Поэзия » Философская
591 0 17
Разлистени думи, обляни във мисли,
следобедни зимни импресии,
как да разчистя нахалните призраци,
жестоко обсебват лицето ми.
Вечерни, притворени дупки в душата ми,
окови от тъжни дантели,
как да сглобя сама сетивата си,
така, че да не са онемели?
Тленни прелести фалшиво усукват,
разкъсват притворно лицата ни,
после смъртно се възвръщат
и притежават телата ни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Все права защищены

Предложения
: ??:??