Явно е, че са те ползвали -
ти сама усещаш дискомфорта.
Но за тебе няма поздрави
и не ти носи никой торта.

Явно никъде не се намираш,
защото тук прилепва самотата.
Вместо с думи да реагираш,
ти предпочиташ тишината.

Не е ли страхотният ти страх
виновен за всичките проблеми?
Аз, когато бях един от тях,
ти сякаш... не можеше без мене!

Сега стоиш сама, изгонена -
непременно държиш да се знае.
Мислиш си, че си нарочена,
а всъщност сама се изиграваш.

Не ти ли липсваше въображение
как да си приятелите опазиш?
По-малко гняв, повече търпение,
вместо отдалече да ги мразиш?

Когато покрай тебе мина, знам
всичко, което би могла да мислиш.
Чувството е, че сякаш те е срам,
какво си имала и какво си искала.

Твоето е душевно изнасилване,
сякаш сама се бичуваш с наслада.
За душата ти няма помилване,
а болката - тя за теб е награда.

Явно е, че съм те познавал,
ти ще отречеш заради спорта.
За последно те оправдавам и
оставям те във дискомфорта...