Особена е тази лудост наша.

И робското ни, ненадминато търпение.

Злъч, всеки ден, предлагат ни във чаша.

Отпиваме. Изпадаме в забвение.

И бъркат пак в джобовите ни празни.

И не откриват нищо. И кръвта.

И лочат ни кръвта, тез ненаситни скотове.

И няма друго. Само робската душа.

Душа, от Бога ни дарена.

Душа за радост, скръб и жал.

Душа вековно изтерзавана.

Душа, потънала във робска кал.

Все чакаме отвън да дойде някой.

Понякога неканен идва той.

И векове подготвяме се ние.

За оня, уж решителния бой!