severianin (Валентин Чернев)
417 677
8 июл. 2012 г., 10:05

Душите ни 

  Поэзия
536 0 4

ДУШИТЕ НИ

 

Понякога са стар таван душите ни,

с ненужни вещи и житейска прах,

сребристи паяжини сред гредите

като гирлянди мъх висят по тях.

 

Понякога животът трупа тука

сред дни изтлели някъй спомен стар;

просветва през невидима пролука

случаен лъч като случаен фар

 

и в ярката му светлина прелитат

прашинките на вечното “преди”...

Понякога са стар таван душите ни

и пукат престарелите греди.

 

Но друг път,

сред праха на дните прежни

заровен като древен вехтошар,

съзираш дъбови дъги ковчежни,

старинен скрин, сандъче с катинар.

 

И трепва старото сърце, и сякаш

сред тези вещи, спомени, лъжи

забравено съкровище те чака,

имане в стария сандък лежи.

 

А всъщност по сандъци, в чекмеджета

събират прахоляците до днес,

любов наивна – като сухо цвете,

две-три бележки с нечетлив адрес,

 

една отдавна отболяла болка,

писма, надежди, спомен избелял

и късче стар живот.

Какво ли толкова

човек в едно ковчеже би събрал?

 

Но сякаш старо лъскаво имане

проблясва под отколешната прах.

Душите ни са може би тавани,

но има и съкровища по тях!

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??