24 янв. 2008 г., 02:29

Два пъти мъртъв 

  Поэзия
924 0 12
 

Два пъти мъртъв

 

 

Странни са дните

без дух, без топлина - манекени...

Играят, кършат неловки тела,

танцуват в унеса на театър-празнота.

 

Портрет на кукла без душа,

напевно с поглед отразява,

със порцеланов блясък сладостта

на  залез механичен - примирение...

 

Сноват по сцената, без глас ридаят,

тела напомнящи листа,

подхвърляни от вятър.

Огрени те от лъч студен,

пропадат с глас на счупено стъкло.

 

Хора, хора... същества, пътуващи в простора.

Пейзажи на запуснати лица

текат надолу в шепите на Вечнoст.

Хора, хора... кратки приблясъци, кадри в паметта на Бога.

 

Звук на кухи сърца -

звук на прибойно вълнение,

а на брега - отломени желания -

безжизнени, безцветни, потребени...

 

Поспрях на ъгала да чуя тишината

на няколко изплашени врабци.

Улица - празни врати, обидени прозорци;

от дъното изблика детски смях, но кратко...

 

Кратко въздиша и вечерният лъх

на вятъря, през липовите мокри клонки

видях жена как пуши жадно

и как отплуваше димът и с хладината...

 

Навсякъде следи

от четката на безнадежност,

и мръсната вода,

и тежките ми мисли,

тъмата, липсата, калта, в която лепна...

 

Аз два пъти съм мъртъв,

с разголени гърди на щедрост,

със силата на съкрушената ми плът

познах  в несбъднатите си прегръдки,

че утре ще е пак така руинно

и няма да се видим с теб развиделени

сред нова земя, измита от пепел

и скръб нагоряла...

 

Когато се изгубя зад ъгала,

очите на нощта ще погледнат

нагоре към небесната утроба

и ще си спомнят лицето ми,

набраздено от дъжд и нечиста тъга.

 

Два пъти мъртъв -

веднъж от теб,

веднъж за теб...

... живот.

© Морис Лав Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах го!!
  • Мисля че тук почти всички сме такива(аматьори) И това му е чара на този сайт
  • Хе-хе, Непорас(Т)нал ,мерси!
    Ама не ми се иска да го оправям, нека си личи че съм аматьор.
    Поздрав!
  • Щом съм забелязал че "ъгъла" на 2 места си го написал със "а"значи съм чел доста задълбочено и с интересПоздрави,хареса ми и съм впечатлен!
  • ЕДИНАК

    Дори и мъртъв,той ще се обеси
    за втори път-ако се озове в тълпата
    по време на Пришествието.

    Б.Христов
  • Поздравявам те, не бих искала да го коментирам.Малко е да кажа, че ме докосна, разтърси ме!!!!
  • "..безжизнени, безцветни, потребени..."

    Ася пита :"Кое прави едно желание употребено?"
    Това е човешката хронична ненаситност.
    А има ли въобще желания, които да не са употребени, сбъднати или не?
    Алтруисти останаха ли?
    Но желанията според мен се износват най-вече от носене, както дрехите.
    С тях скриваме някаква голота,която ни е срам да споделим дори пред самите себе си.
  • "Звук на кухи сърца -

    звук на прибойно вълнение,

    а на брега - отломени желания -

    безжизнени, безцветни, потребени..."


    При първия прочит видях "безжизнени,безцветни,потребни",беше ми интересно...все пак потребни...Но когато поправих грешката си /в прочита/-потребени-това "употребени" ли е?Извини ме за този въпрос,може би е нелеп,но наистина не съм сигурна,ако е така...интересно...кое прави едно желание употребено...

  • Много впечатляващо!
    с обич, Мирослав.
  • И само веднъж от оная с косата. Пу... пу...(плюя си в пазвата). Дано да е след сто години. Дотогава по-добре да умираме за и от живота всеки ден.
  • Интересен стих,който ми въздейства!Усмихнат ден от мен!
  • Два пъти мъртъв -
    веднъж от теб,
    веднъж за теб...

    Ето това най-много ми хареса!Добро стихотворение като цяло, много въздействащо за мен.Не съм велика писателка,мога само да споделя как ме е докоснала творбата като човек.За мен е много истинска
Предложения
: ??:??