Клепачите ми уморено са застинали,
затискат плахият ми сън.
Във него скрила съм си кестени -
ранени и горещи от пещта.
Отварям огнените си клепачи
и пия жадно пролетта,
а под листенцата наскачали
последни пролетни цветя.
Във жълтото на нарциса се давя,
а слънцето високо, все кръжи.
Далече са лъчите му широки
и облаци прииждат, и мълчим. ...