Усещам любовта си като рана...
Ранен от твоята божествена любов,
светът за мен е непотребна пяна
до хоризонта мрачен и суров.
И търся сред морето сиво остров,
да бъдем двамата щастливи там.
Далеч от завистта да хвърлим котва,
сред залив тих от слънцето огрян.
Защото виe глутницата сенки
картечно срещу синкава луна.
Душите ни невидими са бенки
на кожа жертвена от светлина. ...