10 янв. 2012 г., 15:32

Дваж по-хубава 

  Поэзия » Любовная
1382 0 7

Разпусни ми косите, Любов...

Превърни ги в река среброструйна,

с песента на планински поток

в бяг към шепите му да се втурна.

 

Да се смеят къдриците в танц,

по гърди-брони брейк да подскачат,

след въздишка, по шлейф от атлаз

да попият в душата му здрача.

 

Повдигни в мене онзи скрипец -

съживител на тъмна лавина,

оркестрирана в лък на щурец,

онемял от свирня по любимата.

 

Като пролет, поникнала в цвят

на кокиче, в снега що не мръзне,

Обич, тръгнеш ли, даваш ми знак -

дваж по-хубава, че ще се върнеш.

 

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??