Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши.
Въртя се в къщи като хала.
Държах две думи – две греди
преди бесът ѝ с тебе да отплава.
Почти изсъхнаха дебелите стени
и огънят отново ги ошари
с вълшебни сенки, и с мечти,
и с нежност, можеща да ги пожали…