Двата ада

16 февр. 2011 г., 16:20

Поэзия » Другая

482 0 1

Двата ада

Някъде мъртви души, в тъмнината на времето, бродят сами.

Някого, друг убива сега, виждат се белези по изкривените лица.

Злото като черно мастило се разстила по тази земя.

Земя, на която преди е властвала красота.

Душата се бори за Рая, но за да го достигне, трябва да мине през двата ада.

Вечен кръговрат, едни се раждат, други умират и всичко се повтаря пак.

От земята винаги ще лъха смрад.