Две дати от календара
ДВЕ ДАТИ ОТ КАЛЕНДАРА
В кое пространство крие се покоят?
Аз в ни едно до днес не ти гостувах.
Прилъгвах се, че може да съм твоя.
Събирам в стих ранените си букви.
И смисъла оставям за средата –
където ще разпъна страховете.
Задрасках много дати в календара,
запазих две – за есента без тебе.
Родих се на превала на септември –
не знам дали съм край, или начало.
А многоточията ме изнервят –
след тях непоносимо съм мълчала.
Претеглям на сърдечните си клапи
до нежност и костица всяка дума.
Дъждът неделен, който ме изплака –
не ме пови във яворова шума.
Подир шептежа му – от студ изтръпнал,
познавам винаги, че иде зима.
Деня запомних – в който ти си тръгна.
Забравя ли те – ще е непростимо.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Финалът!!!
-
Няма покой за бурните натури. Няма пристан любовта ...Все едно дали е пролет... Или есента е посивяла в косите ни...
И без клапи сърцето ще бие... Щом отмерва дози Любов...До край.
Краят?!...Него просто го няма!
Благодаря ти, Валка! -
Дано е само този ден..! 🙏 Ако цялата есен сме с такова настроение, ще бъде жалко, че нямаме сетива за красотата ѝ!
Отново блестяща поезия, Валка😍🌹! -
И аз те прегръщам, Наде, има такива дни. И есени.
-
Такъв ден ни е явно днес. Прегръщам те, Валенце!
-
Благодаря, Миночка
-
Много, много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
след тях непоносимо съм мълчала.
Понякога това мълчание крещи! Много е хубаво, Вале!