30 мая 2008 г., 20:11

Две деца 

  Поэзия
488 0 7
Две деца

В небето облаци златисти
напомнят ми за дни отминали и чисти,
за две деца, невръстни, непокорни
и техните мечти, невинни, неуморни.

Животът бе за тях и смях, и песен,
но знаеха, че пътят често бива и нелесен.
И смело стъпваха, напред вървяха,
щастие и болка всеки ден деляха.

Отдавна вече пораснаха децата,
любов запазили дълбоко във сърцата.
Прекъсна общия им път съдбата,
но приятелството, то остава живо във душата.

© Вероника Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??