Две думи за самотата

11 нояб. 2010 г., 08:46

Поэзия » Философская

706 0 8

Тя е общувала малко. Не знае за лустрото.
Затова и разбира човека с налучкване.
А ядрото на нейните смачкани чувства
е пожарено-топло и копнее за случване.
Тя докачлива е и е винаги крехка,
и от страх пръска по малко отрова.
Подарете й, моля ви, своята дреха!
Самотата ни няма сама да помоли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Две думи за самотата

Искате да прочетете повече?

Предложения