"Две души"
Ще се срещнат ли душите ни в отчаян бяг,
сякаш цял живот препускали са лудо?
Моята душа, душа е днес от сняг,
сякаш е небесно чудо.
Ще докоснеш ли прахта от уморените нозе?
Те още търсят те под сянката на нещо свято!
Усещаш ли как бие моето сърце?
Сърце, което с теб разбра, че е богато!
Душите ни ще срещнат залез сив
след любовта, която вечно си отива.
И ще остане спомен мил и тих - как две души се срещнаха, за да си идат...
© Пенка Николова Все права защищены