13 апр. 2004 г., 13:23

Две хубави очи 

  Поэзия
3093 0 3

    Две хубави очи

Една любов неосъзната,

разтваря се в коварната реалност.

Копнежи, сънища, мечти,

Непрежалима обич.

Заблуда ли са чувствата ми питам

Щом тялото ми тръпне тъй,

щом даже ме боли. Кажи!

 

Две хубави очи...

Без музика и без лъчи.

Не искам сбогом да им кажа,

Не искам мъка и сълзи.

Усмихвам се – дори сега, в момента

...фалшиви чувства -

истинските са във клетка.

 

Но знаеш ли ... там нейде има

две тъй желани хубави очи,

...копнежи, сънища, мечти...

Непоносима обич.

Илюзия ли е... Кажи !

Ако е тъй

Покров за любовта ми намери.

© Георги Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • стихотворението е страхотно и на мен много ми допада твоя поглед на тази класическа творба!харесва ми дори повече от Яворовите "две хубави очи" защото е много истинско и сякаш мога да го почувствам.6 и то пълна от мен
  • според мен пък си е направо за 6 и затова ти пиша толкова
  • Добро е, но не съвсем за 6 а за 5.9
Предложения
: ??:??