Две момини сълзи

13 мар. 2024 г., 06:55

Поэзия » Любовная

160 5 3

ДВЕ МОМИНИ СЪЛЗИ

... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,

в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,

май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори

да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори,

в светулкова коруба да те скрия, да ти сплета колибка от камъш,

да дишам, да те гледам, да те пия със ненаситността на светъл мъж,

и вятър да ми свирне през усоя: – Да, тя е твоя! – сетне да рече,

и в мене 100 лирически героя да пейнат с глас на пролетно врабче,

щом слънчицето тихо се притули, и да те милна – с белите брези! –

Жена със седем стръкчета зюмбюли и две прекрасни момини сълзи.