Защо сте толкова красиви и истински,
нима във вашия свят няма лъжи?
Всяка болка през вас минава, понякога сте силни,
но понякога се уморявате, натежава ви и роните сълзи.
Но всъщност товарът не е ваш,
a на проклетото бедно сърце.
Вие за него плачете,
a то не може дори да ви докосне с ръце.
Така е вашата съдба,
виждате и красота, и злина.
Тихичко плачете за това,
a на сърцето казвате да помни само добрина. ...