Навлякло зимна кожа
безрадостно поле
над него вдигнат ножа
на птичите криле!
Те режеха със писък
самата сивота
на купола умислен
надвиснал над света!
Но ето по нататък
и второ петънце
поело пътя кратък
на своето сърце,
то бърза да догони
самотния летеж,
искри да сложи нови
във утринния скреж.
……
Над бяла, зимна кожа
над светлото поле
два малки птичи ножа
отваряха небе!
© Георги Динински Все права защищены
над светлото поле
два малки птичи ножа
отваряха небе!"
Много особено пишеш. Харесва ми!