Толкова са много, Капитане,
корабите, бисерите, стоките.
Все затъват, кой където свари,
Ной и синовете – еднооките.
Толкова са шеметни вълните,
дето са издигнали срещу си...
Вълноломът – гъдел за ушите.
Давят се и плуват – все наужким.
Скитат се по сенчестите приказки,
камъните целят под водата.
Дон Кихот, Мария и Дедите ти,
смешни са, затънали в блатата. ...