Две шепи любов
Иззвъня телефонът в беззвучен режим,
а дисплеят разкри – непознат...
Но гласът различих – глас и тих, и любим –
на момиче от нашия град.
А пък още по-точно – от моя квартал –
(днес – неземно красива жена),
по което съм страдал, въздишал, копнял...
Ми, резонно си беше това.
Казах няколко думи, но тъй – да личи,
колко много обичах го аз.
SMS му изпратих, та мислите ми ...