nikikomedvenska (Ники Комедвенска)
27 513
3 мая 2014 г., 10:50

Две шепи на кръст 

  Поэзия » Философская
5480 24 22

Колко хора я знаят по Божия свят –
тази шарена черга на земните плещи?...
С красотата на рай и с ината на ад
оцелява тринадесет века и нещо...

А е толкова малка – две шепи на кръст.
За неделя нашир и надлъж ще я минеш.
Знам, пръстта и през девет морета е пръст,
но платена със кръв, се нарича родина.

Тя милее за всичките свои чеда – 
даже тези с печата на грозни палачи.
Ще измие смъртта им с мълчана вода
и за техните мъки отвъдни ще плаче.

Ние носим навярно огромна вина –   
тази милост пилеем от няколко века,
не разбрали, че само на родна земя
и пръстта върху гроба е двойно по-лека.

 

 

© Ники Комедвенска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен патриотичен стих като прегръдка за България!
  • Коментирал.съм го. Но сега искам да кажа: Ники Комедвенска е голяма българска поетеса! Затова нека да и (ударено и не знам как да го напиша тук) се радваме!
  • Това кратко стихотворение отговаря на много незададени въпроси. И аз Ви свалям шапка, Ники!
  • ..хубаво, две шепи на кръст..побрала се на кръст, това веднъж го "видях" - разпятието България,..сърцето е Велико Търново, главата - София, гръбнака Стара планина, краката - в Черното море, върху "кръста" на стихиите - водата на Искъра от Рила пресечена от огъня на Слънцето, който минава по Стара планина...сякаш невидима ръка, всеки божи ден, прави кръстен знак с тях.
  • Стих - достоен за Химн ! Браво !
  • За България – с неказани от никой друг думи...
    Почитания!
  • Почитания Ники!
  • !!
  • Ето затова, за такива автори и удоволствието да ги чета, ми харесва много да съм в този сайт. Браво от сърце!
  • На село съм.
    Почти загубих връзка със социалния свят, не и с околния. С природата никога не губя връзка. Зер нали минавам за художник. Всъщност от 21 години живея от продажба на картини, но не съм член на съюза на художниците. Член съм на съюза на архитектите, без да съм проектирал и една сграда.
    Станах член на съюза на писателите, на 64 годишна възраст, без да съм подавал молба, за да стана. Просто бях уведомен, че съм бил избран с тайно гласуване от членовете на управителния съвет на СБП.
    Споделям тези неща с аудиторията на „Откровения” /и неслучайно тук/, не защото искам да впечатля някого, а защото от както се помня не съм се чувствал добре, когато се е налагало да се движа в някакъв строй и да се съобразявам с духовата музика. Сиреч – аз съм един голям самотник, въпреки че винаги съм бил душата на компанията, в която случайно съм попадал.
    От самота се умира, но слава Богу, за да не умра имам си имам две сподвижници –
    едната ме пържи жив на скара, а другата ме изпълва с възторг и енергия да живея, напук на всички причини да напусна този свят.
    Първата е поезията, втората е живописта.
    Та да се върна от самото начало.
    На село съм.
    Далече от телевизия, компютри, рисувам като побъркан по 10 часа всеки ден, говоря си с птиците и чакам залеза на деня, а после се надявам да акoстирам на брега на утрото с разнебитената лодка на душата си.
    И ето днес, търсейки из бумагите някои неща, попаднах отново на стихотворенето на Ники Комедвенска „ Две шепи на кръст”.
    Дъщеря ми Боряна ми го беше пратила преди доста време и се бях впечатлил тогава, и то много!
    Днес го препрочетох отново и усетих, че пак кръвта ми кипна!
    И си помислих...
    Досега не съм прочел от никой мъж-поет толкова силно нещо за Майката – Родина!!
    На тази поетеса и Джагаров вода и носи!
    Евала!
    И благодаря!
    Поклон!
  • Адмирации! Отново ме стисна за гърлото!
  • И аз, като Vladislav Planinski (Чавдар Тепешанов), ви свалям шапка - за моженето!
  • Дъщеря ми Боряна,ми даде принтирани вашите стихотворения в сайта.Аз съм много труден на похвали и рядко ги правя,но от десетина дена ги препрочитам за не знам кой си път.А това не съм го правил от години.Шапка ви свалям,макар че рядко нося шапка на главата си.Още повече, че е лято.
  • Стих като ...химн, стих като ...обвинителна присъда, стих скъп като тази
    ..."тази шарена черга на земните плещи"
    Адмирации!!!
  • Горда песен от гордия Балкан! Не знам как и защо, но сме обречени да оцеляваме. Поздрав!
  • Адмирации! Браво, Ники!
  • Силна и вярна позиция спрямо Родината!Пропито с голяма любов!
    И със истраданата констатация,че все още не сме "разбрали,че само на
    родна земя и пръстта върху гроба е двойно по-лека".Сподилям напълно написаното!Харесах, Ники, и го оценявам!Привет!!!!!
  • Силно!
  • Знам какво е да обичаш Родина.Затова щастлива съм,че прочетох тая изповед и докоснах със сетивата си тая неизразима плеяда от чувства.Благодаря ти от сърце!
  • страхотно! Браво!
  • Много силен стих и стискащ гърлото финал..
    Невероятно много ми хареса...
    Поздрав!
  • Много силен,патриотичен стих, докосващ сърцето,
    с много актуално послание!
    Всеки поет има и много силни, и
    много слаби стихове, това всички знаем,
    този твой стих е достоен за отличен, и без
    никакво лицемерие, съвсем заслужено,
    аз ти пиша тази оценка, Ники!
    БРАВО!!!
Предложения
: ??:??