Пак часовникът на гарата е спрял,
сякаш цяла вечност си те чакам.
Но ти ще дойдеш в нощния ми блян,
където спират всичките ти влакове.
Щом ти ще се разтвориш от сърце,
както се разтваряш пред очите ми.
Когато теб те гледам от небе -
в твоите две сини истини.
Но часовникът на гарата е спрял.
Минават само в мислите ми влакове.
Нали ще дойдеш в нощния ми блян,
където ще погалиш в миг душата ми!