Две сърца преплетени в едно,

две сърца, но всяко по отделно е само.
Едното буен огън, но тихичко като вода,

а другото мъничко дръвче, но твърдо като скала.
Видях те аз макар и не на живо,

но достатъчно ми беше да го разбера.
Открадна ти сърцето мое,

без да питаш дали ще позволя.
Вечер гледам към звездите

и виждам аз във тъмното едно.

Красивото момиче останало само.
Но защо е то само, нима съдбата с него прави си шега

и е чакала  момента  да го срещне с принца си сега.
Уви не щеш ли случи се едно,

вместо две сърца преплетени в едно,

нарани го моето и остана си само.
Жалко, че не го разбрах на време

какво ми е приготвила съдбата тя за мен,
сигурно съм си виновен,

че мислите по теб не ме оставиха за ден.
Болката лекува се с едно и то със сигурност е във това

да знам, че си добре и  няма да останеш ти сама.
Две сърца преплетени в едно,

но както винаги в живота едното остава си само.