> До вчера бях обичана, усещах се щастлива,
> а днес кърви душата ми, същинска рана жива.
> От близък наранена е, и много ми е мъчно,
> да беше чужд - иди-дойди, а то - отрова жлъчна...
>
> Защото знам - децата могат да са и жестоки,
> и могат да ти създадат и нерви, и тревоги.
> Но май загубила съм моженето си да се владея,
> и да се защитавам само с думи, не умея.
>
> Така ми натежа, че реших да си изплача
> емоциите мои - но не е лека задача... ...