Двете сенки

16 дек. 2008 г., 08:57

Поэзия » Другая

812 0 4

Двете сенки

Безсмъртен мрак със страст поглъща -

издъхващата празна стая.

И сенки неми се завръщат

безплътни фигури чертаят.

Раздвижен въздухът опипва

с лъха на повея издаен -

покоя в спящата обúтел

с прашясалите вехти тайни.

Луната с бледен лик нащърбен

оре из нивите небесни.

Във двора тих унило стържат

щурците с монотонни песни.

В ефира звездопад разпръсва,

роса над гаснеща омара.

Докато на нощта й втръсне -

зова на совите повтаря.

А две от сенките, свенливо,

в стремежа си да се догонят,

все още вярват че са живи

във времето, което помнят.