Днес наляла съм си двойна доза.
Не ракия, а отрова.
Дълго пих, не се напивах -
даже не загубих спомен.
Днес сама съм. Дълга маса.
Свещ беззвучно догорява.
Котката ме гледа странно,
даже спря да се протяга.
Вечерта е по-различна
и червилото е огън,
тишината е привична -
свикнах с нея да говоря.
Тя ще пие с мен до дъно,
после просто ще си легне.
Аз ще пия двойна доза -
много мъка, много тегне...
После всичко ще се случва
както всяко ново утро.
Хората ще се събудят,
аз ще си остана мъртва.
22.04.2020 г.
© Геновева Симеонова Все права защищены