Дълго време ми се "свидеше" да кача тези стихове, които са писани само и единствено за човекът, който е моят дворец без катинари, без врати, без прозорци и ключалки и който няма нищо против да си летя с метли, прахосмукачки или каквито още намеря други електрически уреди за скапване. :) Днес обаче, една моя много прекрасна приятелка ме помоли да го кача и аз, нали съм с "меки колене" та , хайде...нека да радва и чужди сърца. Благодаря ти, Рени !