Предадоха ме толкова човеци,
усмихнати от лицемерие пред света,
приятели в кавички, като свещи -
прегарят и остава пепелта.
Топят се като восък във огнище,
като лед на слънце, стават на вода,
приятели в кавички, като въздух,
изчезват като птица, без следа...
Предадоха ме толкова човеци,
обвити в напразни обещания,
лъжите им остават като камъни,
да тежат, и да болят.
И горчи...
И драска...
И черни пепелта като катран...
20.08.20223
Диана Димитрова
© Диана Димитрова Все права защищены