Не мога да намеря подходящите думи да го опиша.

Припознавам го в много неща.

В него има по нещо от всеки сезон, в него са сякаш най-чистите природни стихии, най-истинските.

Не мога да го опиша с една единствена дума.

Той е противоречив, той е двата полюса.

Той е огън, но и лед, той е всичко, което не мога да обясня, а в същото време, което толкова ясно разбирам.

Появата му е също толкова необяснима, колкото него самия.

Той е дете на необяснимото, на чуждото, на далечното, на истинското, но и на най-плахото.

Когато си мисля за него се отчуждавам от света, попадам в неговия, откривам другото си лице, което прилича на неговото.

Пречи ми, нарушава моята цялост и това, което всъщност съм аз, не знам как да му отвърна.