Там далече в селце във Верила планина,
отивам пак при дядовата къща, при рода.
Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,
няма го дядо и баба тук рядко се завръща.
Тя съградена е с много любов от душа,
с много тежка работа от родители и деца.
Сега тя е за жалост тъжна и много сама,
чака ме да дойда, тя ми е в душата, в кръвта.
Там израснахме заедно с баба и дядо като деца,
малки деца близо до на България природата.
Сред стадо от овце , магаре, близо до земя,
да работим и се трудим, истината е в труда! ...