Тласкан от нуждата да бъдеш щастлив,
ровиш с алчни пръсти
в казана от човешка пъстрота.

Избираш жертва - първа, втора, трета...
и превръщаш я в своя мечта.
Не я обичаш, а я желаеш
и искаш неоснователно от нея любов.
Мечтата ти те заобичва
и захвърляш я, търсейки заместител нов.

Това ли ти носи радост -
да объркваш мислите и пътя на една мечта?
Да преобръщаш нечия съдба?
С всяка следваща намираш ли покой,
или не ти дават мира
стоновете, съскащи страшни слова в твоята глава?

Нова мечта... поднася ти нова ябълка на греха.
Носи я нова Ева от Едемската градина...
И в този ли живот ще нахлуеш,
жадувайки да утолиш собствената си страст?
И в тези ли очи сълзи ще посееш,
когато си тръгнеш, оставил следа?

Какво правиш в градините на Рая,
ти, илюзорен продавач на нежност и любов?
Проклинам те, прокуден ти да бъдеш,
в Пъкъла дири си лек за похотта!
Ева да отрови твоята душа
и теб да мъчат мисли за жена!

(30.10.2009)