Дявола търся...

23 мар. 2013 г., 04:27 2013-03-24T11:19:02+02:00

Поэзия

611 0 2

Да виждаш как бяга духът,

Как живо не гледат очите,

Как тъжно отмира светът

На твоята майка в гърдите.

Как искаш да стенеш, да плачеш,

Както детето, което роди те;

Как пъпната връв все още влачиш,

Как милно и скръбно е тъй да гледаш родител...

Тя даде на тоз свят две души;

Душата нейна защо искаш,

Боже, кажи!

Защо ти е нужна,

Защо за нея ламтиш?

И веч повече от година

Крадеш я струна по струна?

Да вярваш, че можеш,

Че правиш, че знаеш,

Че глутница черна

С юмрук ще размажеш,

Че сила е нужна, че няма съдба

И всичко зависи сал от твойта воля една!

Че на този старец с бяла брада

‘дето от купола църковен те гледа

Среден пръст ще навреш в мутрата бледа!

Животът бил колело, човекът – от кал

Светът – сътворен, вярата – цяр –

Не ща и да зная!

Дявола търся!

Къде си?

Ела!

Може би с теб ще ковем друга съдба!

Петроний (Хитреций Гай Хитреций)

2014-03-29T02:30:48+02:00

Обикновени и чисто морални? Ако човек е атеист не виждам какво нередно, неморално или нечовешко има в това да изрази своето убеждение, нито виждам обида за праведния в същото Аз се бях цензурирал достатъчно
toxin (Таня Донова)

2013-03-24T11:21:12+02:00

Стихотворението е публикувано без един стих!
Към автора: ако държиш да се прочете, напиши тук как изглеждаше последният куплет.
Добре разбирам мъката ти, но има обикновени, чисто човешки морални принципи, които все си мисля, че трябва да се спазват...