Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
14 сент. 2006 г., 18:05

ДЯВОЛЕ 

  Поэзия
743 0 5
Дяволе, как ме оплете случайно
в твоите тюлени мрежи, невидими;
омота ме някак нежно-потайно,
някак просто и така не предвидено...
Завърза ме смело с нежни окови
и после отвори пред мен всички врати...
Хем несвободна, хем да тръгна готова
при тебе оставам и зная, че ще боли...

© Хриси Саръова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво ,Хриси!От мен/6/
  • Искам...не искам,
    чакам...не чакам.
    Дяволе,пъдя те,
    също и викам те.

    И самите ние май не знаем какво искаме...

    Поздрав и усмивка.
  • Много хубав стих! В това е майсторството на Дяволите, хем ги отричаш, хем ги искаш. Нещо като моите дивашки стихове. Хем сайт-колегите са жадни за глупости, хем ги заклеймяват.
  • Интересни и истински, както в живота на всеки от нас... Не всичко, което ни се иска го получаваме... Не всичко, което ни се случва го искаме... Но копнежът по онези, дяволските, неща... е, той винаги остава...
    Благодаря ти за отзива, Доли!
  • Интересни противоречия са описала, Хриси
Предложения
: ??:??