12 дек. 2008 г., 16:53

Дяволите на поета 

  Поэзия
453 0 1


Премина той през нови рими,
през нови радости любими,
през нова мъка, нов печал,
през ситото на стар грънчар.

Усети лакомствата чужди,
усети самотата нужна,
усети гневното пространство,
усети да си нийде в странство.

Политна в нови висини поетът,
в сирени и русалки той се влюби.
Поиска да усети, че късметът
е в техните усмивки чудни.

Видя, че слънцето огрява малко,
видя, че сянката е тъмно-жалка,
видя дървото и плода му кисел
и се засмя, загубил тежък смисъл.

***

Във новия си заник мрачен, сладък,
поетът беше тежък, мъчен, кратък.
Паднал на полето, молеше се грешно
да го настигнат дяволите жежки.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??