1 авг. 2007 г., 11:01

Дяволски спомен 

  Поэзия
750 0 0
Всичко започна със гората.
Дойде ред и на полята.
Ето, че качиха се звездите.
Подават им ръце реките.
За мене беше слънце и луна,
тя беше въздух и вода.
Какво направих, за да стане онова,
от което се бои всеки, намерил любовта.
Звездите не й ли подарих?
Полята не й ли оцветих?
Горите не й ли разкрасих?
Живота нейн ли не освежих? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Соколов Все права защищены

Предложения
: ??:??