И е някак толкова трагично
всичко, което се случва между нас.
Забранено, невъзможно, обричано…
И аз, отнесена в неземен захлас.
А е всичко толкова поискано…
Отдавна те бях видяла в главата си.
А орнаментиката си видях описана
във музиката на душата ти.
Единствено времето не е на място,
само то ужасно закъсня
и превърна святото в опасно
и чистите ни чувства в грехота.
И е някак толкова трагично…
Но аз по дяволски стъпки отдавна вървя.
Единствено искам да те обичам.
Не ми трябва рай, ако и ти ме обичаш така.
10.03.2013 г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Все права защищены